Исторически и археологически обекти / Източни Родопи

Историческият музей – град Кърджали се отличава с впечатляващата сграда, която е построена през 20-те години на XX в. в средноазиатски стил. Била е предназначена за мюсюлманско училище, каквото никога не става. През 80-те години е превърната в един от най-красивите български музеи с обща експозиционна площ от 1300 кв. метра в три раздела – Археология, Природа и История.

Античният и средновековен град Перперикон – изцяло изсечен в скалите, намира се на 20 км от гр.Кърджали и е един от най-древните монументални мегалитни паметници. В него откриваме тракийското завещание, носещо спомена за бога на виното Дионис. Внушителен култов център, грандиозен архитектурен ансамбъл – това са само част от описанията на невероятния град.
Култовата дейност на скалния връх започва още през 5-то хил. пр. Хр. и е свързана с култа на хората от каменно-медната епоха към Бога Слънце. Тук те създават първото светилище и полагат съдове с храна за боговете. Тези свещенодействия продължават и през цялата бронзова епоха (3-2-то хил.пр.Хр.). С усъвършенстване на металните сечива става възможно да се дяла и твърдата скала. Точно тогава се оформя овалната зала с огромния кръгъл олтар в центъра. Там жреците извършвали свещените ритуали с вино и огън. Именно тези култови практики са характерни за храма на Дионис, дълго търсен в Родопите. Последните археологически проучвания ясно сочат, че той се е намирал на Перперикон. През последното хилядолетие на старата и първите векове на новата ера, скалните съоръжения се разрастват и се превръщат в град с крепостни стени, дворци и подградия. Там вероятно се е намирала царската резиденция на траките - беси. Впоследствие римляните донасят на Перперикон своя лукс и финес, а жестокото племе на готите разорява и изпепелява Перперикон през 378 г.
В началото на 5-и век скалният град става епископско средище, след като в Родопите се приема християнството. През 7-14-и в. Перперикон процъфтява като областен център. За него много пъти са се водели войни между българи и ромеи. В края на 14-и в. османските турци завладяват и разрушават крепостта, чиито руини постепенно потъват в забрава.
Днес древната слава на Перперикон възкръсва с работата на археолозите. Свещеният град е неповторимо съчетание от уникалност в археологичен, исторически, природен и мултирелигиозен аспект, едно от чудесата на света.

Крепостта „Монек“ - Намира се на 4 км източно от гр. Кърджали до с. Широко поле, на 586 м надморска височина. Построена е през 12-13-и век. Тя е една от най-високо разположените и най-големи средновековни крепости в Родопите със защитена площ над 50 дка. Достъпът до нея е труден, защото теренът е стръмен, на места почти отвесен. Крепостта е имала голямо стратегическо значение, защото е пазела прохода Железни врата и подстъпите на средновековния град, разположен около манастира „Свети Йоан Предтеча“, намиращ се в днешния град Кърджали. Невероятната гледка към язовир „Студен кладенец” и град Кърджали, която се открива от крепостта, наистина си заслужава трудното изкачване.

Тракийска крепост при с. Лисиците - Намира се на 100 м южно от селото в местността Чит кая. Стената от камъни без спойка прегражда северната достъпна част и огражда площ от 200 кв.м. Не са регистрирани основи на сгради и други съоръжения. Обектът не е проучен археологически. Околните скали са прорязани от десетки скални ниши.

Късноантична и средновековна крепост при с. Вишеград – Издига се на характерен връх с отвесно спускащи се към р.Арда скали. Археологическите проучвания дават основание да се смята, че тук се е намирала резиденцията на управителя на областта Ахридос.

Храмът Утроба до с. Пъдарци – Това невероятно съоръжение от времето на траките е открито през април 2001 г. То се намира на двадесетина километра от гр. Кърджали, високо в планината над хижа "Боровица" в скалистата местност Тангардък кая. Мястото е безлюдно, а в близката околност се откриват едни от най-големите комплекси на скални тракийски ниши в Източните Родопи. Храмът е оформен като вулва, а навътре се развива пещера с дълбочина 22 м. Човешката ръка я е издялала във вид на женска утроба, по стените на която непрекъснато се стича вода. Във вътрешния южен край на пещерата е издълбан олтар, символизиращ матката.
Точно наобяд, през нарочно изсечен процеп на тавана, във вътрешността прониква слънчев лъч, който се проектира на пода. Образува се идеално оформен слънчев фалос, който постепенно се увеличава и устремява към олтара – матка. Но само по време на пролетното и есенното равноденствие, когато слънцето се намира ниско на север, той може да е достатъчно дълъг, за да оплоди символично утробата.

Крепостта Патмос – Намира се на левия бряг на река Боровица – срещу хижа „Боровица“. С добре запазени останки от крепостни стени, основи на кула и черква. За да се стигне до крепостта, трябва да се пресече реката с лодка. От брега до самата крепост пътят е 20 мин.

Дяволският мост (Шейтан Кюпрю) – Намира се на 5 км северно от гр.Ардино, в близост до село Дядовци. Построен е през 17-и  век и има уникална архитектура. Разположен е в много живописна местност.

Тракийско светилище „Орловите скали“ (Картал Кая) - Намира се на 3 км южно от гр. Ардино. Състои се от 97 скални ниши, издълбани във високите и отвесни скали. Предполага се, че в тях са поставяни глинени съдове или плочки, свързани с култа към умрелите.

Светилището на Орфей при с. Татул се намира на 15 км източно от Момчилград и е вторият по значимост мегалитен паметник в Източните Родопи. Той е само част от много по-голям култов комплекс. На север от него има други скални масиви с вдълбани в тях трапецовидни ниши и скални гробници. В околните ниви са открити гробове и каменна пластика от различни епохи, антични и средновековни надписи.
И на Перперикон, и на Татул се наблюдава пълна приемственост между езическите култове и християнството.

Мегалитен паметник на културата „Кромлех“ - намира се на 12 км. северно от гр. Маджарово, в землището на с. Долни Главанак. Древно мегалитно съоръжение от VIII-VII век преди н.е. – представлява оградено свещено пространство – каменен кръг, изолиран от външни сили, използван за древни религиозни свещенодействия.
Защитена местност „Пчелен камък“- Представлява тракийско скално светилище, състоящо се от група скали, върху които са изсечени няколкостотин трапецовидни ниши с култово предназначение. Между тях е изсечената в скалата мегалитна гробница, наречена Попмартиновата дупка.

Крепостта „Асара“ (Калето или Чатал Кая) – село Рабово – останки от средновековна крепост.

Средновековна крепост „Лютица“ - една от най – добре запазените в първоначалния си вид средновековни крепости по българските земи. Наричат я още “Мраморния град” и “Цитаделата на Калоян”. Стените й ограждат площ от 14 дка. Дебелината им е била почти 2 м, а височината – до 6 м. Имала е 12 кули, достигащи височина до 9 м. В сегашния си вид е построена най – вероятно през ХII – XIII век по времето на цар Калоян. При османското нашествие е била завладяна без бой, в резултат на което тя не само, че не е била разрушена, но е запазила статута си на епископски център. Разположена е на 9 км западно от Ивайловград /ако вървите пеш/ и на 6 км източно от село Кобилино /ако сте с автомобил/.
Антична вила „Армира“ - намира се на 2 км южно от Ивайловград. Представлявала е внушителен комплекс от жилищни и стопански постройки, разположени на площ от 2200 м. Жилищната част е заемала площ от 978 кв. м. Обхващала е голям вътрешен двор, ограден от покрита галерия с колонада и басейн в средата. Около тях са били разположени помещенията за живеене – трапезария, дневна, кухня, спалня, баня и др. Отоплението на помещенията се е осъществявало чрез хипокауст (под подово отопление, при което пода на сградата е повдигнат на колонки от зидани тухли или керамични тръби, между които циркулира топъл въздух от специално изградени за целта огнища). Била обитавана до третата четвърт на IV век. Разрушаването й се свързва с голямото опустошение на околностите на Андрианопол през 378 г, когато Римската империя е разбита от готите.
Вилата е паметник на културата от национално значение и се охранява от закона.
Античен некропол “Голямата могила”, с. Свирачи – смята се, че е била гробница на обитателите на вила „Армира“. Открити са обаче доказателства за тракийския й характер – четири скелета на коне и един на куче между тях, както и маска на Дионис. Съществува и хипотеза, че могилата е била маскирана като некропол тракийско светилище. Разположена е върху цял хълм, който в момента е буквално преместен.
Долмен при село Пелевун – представлява тракийска гробница, ориентирана в посока изток – запад, като входът е от изток. Състои се от голяма гробна камера, преддверие, предгробна камера и дромос, всички с правоъгълен план. Общата му дължина е 7,50 м. Долменът е изключително сложен план, непознат сред проучените в България подобни паметници. Вероятно е изграден и използван от траките след V в.пр.Хр. (Късножелязна епоха). Планът му е близък до градените от обработени камъни подмогилни тракийски гробници, популярни по времето на неговото изграждане. Служел е за погребения на тракийската родова аристокрация в този регион и свидетелства за развитието на държавността сред тракийските племена. Бил е ограбен още в древността.
Долменът е паметник на културата от национално значение и се охранява от закона.

Късновъзрожденски гробища при село Планинец – датират от края на 19 и началото на 20 век. Наброяват двадесетина добре запазени гроба, построени от грубо издялани каменни плочи, на някои са запазени надгробните плочи, върху които надписите са на гръцки. Различават се също фамилни и детски гробове. Добре са запазени местата за поставяне на свещите и други предмети, също изградени от камъни.

Тракийски комплекс “Глухите камъни” - един от най-големите култово-погребални комплекси в Източните Родопи. Възникнал е през ранножелязната епоха (XII – VI век пр. Хр.) и е бил използван през Античността и Средновековието. Разположен е върху четири скални масива, разделени от дълбоки проломи. Централно място заема изсечената в скалите гробница на виден представител на тракийската аристокрация. Двураменна стълба, по която е преминавало погребалното шествие, извежда до върха на скалата. Там е изсечен голям правоъгълен басейн, служещ най – вероятно за водохранилище. Всички околни скали са осеяни със скални ниши, чийто брой надхвърля 200. В тях са постявани урни с праха на починали представители на по–нисшето съсловие. Целият комплекс е бил ограден с крепостна стена от ломени камъни без спойка, чиито основи са запазени до днес.
Мегалитният комплекс “Глухите камъни” е бил едно от най – значимите тракийски светилища. Неговото магическо влияние се усеща и днес, а спиращата дъха гледка към язовир Ивайловград подсилва чувството за нещо тайнствено и свръхестествено. Обявен е за паметник на културата от национално значение и се намира под защитата на закона.

Манастирът „Свети Йоан Предтеча“ в Кърджали е уникален паметник на византийската и старобългарската архитектура. В него през 1998 г. се открива уникална гробница, съхранила мощите на високопоставен епископ от 13-14-и век. Това го превръща в ценност със световно значение. Разположен е на брега на Арда, заобграден от прекрасен двор и останки от крепостна стена.

Храмов комплекс "Успение Богородично" в кв. Гледка на град Кърджали е комплекс от църква - трикорабна базилика от 20-и век и действащ храм, великолепно поддържана цветна градина с кътове за отдих, библиотека и стаи за почивка.

Манастирът „Св.Св. Константин и Елена“ - на 3 км от кв. Лъджа, Ивайловград в ценен представител на възрожденската култова архитектура. Основан през 13-и век, превърнал се в митрополитски център през 14-и век, два пъти разрушаван през 17-18-и век и възстановен през 19-и век. От стария манастирски комплекс сега е запазена само главната църква. Храмът е затворен и недействащ - попитайте в Историческия музей на Ивайловград за повече информация.

Църква „Преображение Господне“ в Ивайловград е още една прекрасна църква от възрожденския период, отличаваща се с изключителна художествена красота на своята архитектура. Църквата е строена през 1828 г. на мястото на стар храм от 1805г. Представлява трикорабна едноабсидна псевдобазилика и с рядко срещана планова схема и майсторско изпълнение на архитектурните детайли. Дърворезбата и иконите от 19-и век са дело на гръцки майстори резбари и зографи.

Църква „Свети Пророк Илия“ - Ивайловград Най-представителната възрожденска култова сграда в общината, появила се на бял свят през 1872 г. като катедрална епископска църква - внушителна сграда с монументален интериор и богата декоративна украса. Иконите от иконостаса са дарения от миряни от околността с множество надписи на гръцки език.

Църква „Св.Св.Константин и Елена“ - Ивайловград се намира в центъра на кв. Лъджа. Една от най-старите действащи църкви в общината – типичен представител на възрожденската култова архитектура и изкуство от първата половина на 19-и век, когато е била седалище на тогавашния гръцки митрополит. Интересни са иконите с пейзажи от далечни места с богати къщи и пищна растителност.

Църква „Свети Димитър“ в село Свирачи, община Ивайловград ще откриете в гръцката махала. Също внушителна сграда с масивна порта и огромен железен ключ.

Църква „Свети Панталеймон“ - село Пелевун, община Ивайловград от възрожденския култов период от 19-и век е с изключително висока историческа стойност, обявена за архитектурно-художествен паметник на културата. Има кула камбанария и впечатляващ дървен резбован иконостас. Храмът се свързва с героичния подвиг на Капитан Петко войвода и неговата чета, успели да спасят с хитрост местното население от смърт при обсадата на селото по време на Руско-турската война. По-късно в знак на дълбока признателност, пред църквата е издигнат величествен паметник на войводата в цял ръст, а на оградния зид, зад който все още личат следите от куршуми, има мраморна плоча за събитията от 1878 г. Храмовият празник Св. Пантелеймон (27 юли) се чества с тържествена литургия и курбан за здраве. Църквата е действаща, към храма има и малък етнографски музей.

Църквите „Света Неделя“, построена 1708 г и „Свети Димитър“ (1835 г) в село Мандрица, община Ивайловград „Свети Димитър“ представлява трикорабна псевдобазилика от зидан камък с дървен покрив. В мотивите на дърворезбата на иконостаса се откриват източни влияния. Част от двора е застлан от йерейски надгробни плочи, покрити с каменна пластика и надписи.
Гробищната църква „Света Неделя“ отвън наподобява една обикновена едноетажна селска сграда под единен покрив, без купол или камбанария. От нея се разкрива прекрасна гледка към селото и цялата околност.

Църква „Свети Атанасий“ - село Белополяне, община Ивайловград Забележителен представител на възрожденската култова архитектура от 1-та половина на 19-и в., паметник на културата. Построен през 1838 г., храмът представлява типична трикорабна едноабсидна псевдобазилика с петоъгълна кула камбанария и богата релефна пластика по външните стени. Интериорът също е оригинален, отличавайки се с единствената в общината двуетажна галерия.

Село Ламбух наименованието на селото произлиза от първите жители – гърци от областта на град Лампсакос в Мала Азия. Върху височина с изключително красива гледка към река Арда се намира манастирската църква „Свети Апостоли Петър и Павел“. Тя е единствената запазена постройка от историческия манастир, изградена е от камък и има малка пристройка - училище пред главния вход. Манастирът е възстановен през 1814 г. с помощта на еснафите на търговците на добитък и симидчиите, но по време на Балканската война е ограбен и разрушен.

Църквата „Свети Никола“ в село Хухла е възстановена през 1858 г. На връх Свети Илия над Хухла е параклисът с чудна гледка чак до Одрин.

Църква „Св.Св. Константин и Елена“ - село Долно Луково, община Ивайловград е една от най-старите български църкви. Изградена е тайно, само за 7 нощи, през 1806 г. Църквата е ниска, полувкопана в земята каменна постройка без прозорци и покрита с тикли. Впечатляващ е дърворезбеният иконостас и оригиналните икони от началото на 19-и век. Храмът е богато изписан с изразителни стенописи и се отличава с примитивна иконография, в която никъде не се среща образа на Исус Христос. Църквата не е действаща - богослужение се провежда само на храмовия празник Св.Св. Константин и Елена (21 май).

Църквата „Пресвета Богородица“ в Златоград е построена през 1834 г. за 40 дни от български монаси и е най-старата в града. Представлява ниска, полувкопана в земята постройка с покрив от тикли. Църквата е запазена абсолютно автентична. Интересна е историята за строителството на храма, която ще научите от местните миряни. Повечето икони са донесени от Атонския манастир и се считат за чудотворни. Дворът на църквата е бил гробище на местното население за известно време, след което костите им са преместени, а са оставени само надгробните плочи.

Паметници на културата в Източните родопи