Традиции и фолклор / в Източни Родопи

В Слънчевата ферма в село Тънково, община Стамболово, може да разгледате традиционни техники за строителство с глина и слама, използвани при строежа на оградата, битовия навес и зайцевъдното стопанство във фермата. Под навеса са подредени пособия и сечива от бита на българското семейство от 19-20 век. В битовата стая може да се преоблечете с носии и да се пренесете 100 години назад във времето, а на дървения стан да се пробвате да изтъчете част от Слънчевата черга. Във фермата може да дегустирате и домашно вино от Стамболовския край.

Етнографският ареален комплекс в Златоград е архитектурен резерват ввъв възрожденски стил, в който по интересен начин са съчетани архитектурни паметници на културата с обитаеми къщи и занаятчийски работилнички. Намира се в старата част на Златоград, на няколко съседни каменни улички, покрай които тече река Златоградска. В комплекса ще откриете етнографски музей, традиционно златоградско кафене, 6 занаятчийски работилници, воденица с три съоръжения – валявица, тепавица и воденица-караджейка, както и две гостилници-механи. В Стария Златоград има и разнообразни места за настаняване в същия възрожденски стил.

Фестивалът "Пътят на хляба" се провежда всяка година през последната седмица на месец юли в село Рабово, община Стамболово. Фестивалът възпява старите традиционни методи за правене на хляб. В съботния ден се правят възстановки на жътва, вършитба и мелене на зърното на хромел, след което се замесва тесто с жива квас и се изпича хляб в каменна пещ. Интересен факт за фестивала е, че в основата му стои лимецът - дивото жито на траките, което местните отглеждат по биологичен начин.

Ивайловград (по старому Ортакьой) като селище се формира в края на XVI и началото на XVII век. В началото там живеят само гърци. През 1823 г църковната енория включва 10 села с гръцко и българско население. В края на 19-ти и началото на 20-ти век, градът е търговски център с около 2000 жители и основен поминък е бакърджийството, калайджийството, бубарството, шивачеството и сусамомасларството. След размяната на населението през 1924 г, традиционните връзки с Димотика и Одрин се прекъсват. Днес Ивайловград е център на община със запазени каменни къщи с покриви от тикли и традиции в производството на вино, тютюн и сусамов тахан.

Етнографски музей на коприната „Паскалевата къща“ в Ивайловград се помещава в традиционна градска къща от края на XIX в. Къщата е разположена на малка височинка близо до живописния център на Ивайловград и има прекрасен изглед към града. В приземния етаж се намират основните стаи. На втория етаж е разположена феята – стая, която се е използвала за приемане на гости и честване на семейни празници, а в определено време от годината – за отглеждане на копринени буби.

Сусамова таханджийница в Ивайловград производство на тахан от сусам по стара технология – с промивна, пещ за изпичане на сусама и мелница за меленето му. Единствените таханджийници, които работят по тази технология в България са тези в Ивайловград и в село Бориславци, Маджаровско. Таханът представлява каша от печен и смлян сусам. Богат е на витамини и минерали. Ценността му е изключителна поради наличието на незаменими аминокиселини. Светъл е на цвят и е с много приятен вкус. Може да се консумира в натурален вид или смесен с равни части пчелен мед. Сусамовото масло, съдържащо се в тахана, се усвоява напълно от човека. Таханът е много полезен за стомашно-чревния тракт, стимулира физическата и умствена дейност, повишава издръжливостта, укрепва костно-мускулната структура.

"Пътят на сиренето" ще може да извървите в село Пелевун - на 20 км от Ивайловград. Там в овцефермата на семейство Хускови, е подредена демонстрационна зала, където домакините ще ви демонстрират доене на мляко и заквасване на сиренето, както и ще опитате домашно сирене, произведено във фермата. Атракцията е възможна между март и август, когато овцете са млечни.

Село Свирачи, община Ивайловград е със запазени традиционни къщи от края на XIX и началото на XX век с малки дворчета. Строени са от традиционните материали – долният етаж е от камък, а етажите – комбинация от каменна зидария и паянтова конструкция от дърво и пълнеж от плет, покрити с керемиди. В интериорите са запазени детайли с художествена обработка (тавани, врати, решетки).

Село Мандрица, община Ивайловград първите заселници идват от Северен Епир и имат многобройни стада кози и овце и големи кошари. Оттук е минавал пътят за Янули, Суфли, Димотика и Одрин. Оживените търговски отношения са били стимул за развитието на коприненото производство. Селото се превръща в проспериращо с големи представителни къщи. Типична за селото е така наречената „Червена архитектура“. Изцяло са запазени автентичната гледка, бубарските къщи и една от най – старите църкви в Източните Родопи – гробищната църква „Света Неделя“, построена през 1708 г.

Село Долно Луково, община Ивайловград намира се по стария път към Суфли и Димотика. Запазени са значителен брой традиционни къщи от типа на тракийската (родопска) земеделска къща с каменни зидове, покрити с каменни плочи. Фасадите са измазани с кал и варосани. Особен интерес представляват двуетажните и триетажните богати къщи със симетрични и асиметрични композиции. Най – забележителната от тях се намира срещу църквата на селото. Почти всяко второ семейство е отглеждало копринени буби, поради което строителството на къщите е било подчинено на нуждите на бубарството.

Традиционните къщи на село Пелевун са двуетажни, изградени от камък и измазани с кал. На етажа главната фасада е от лека дървена конструкция, покрита с цепени каменни плочи.

Трифон Зарезан в Ивайловград по стар стил на 14 февруари е празникът на Свети Трифон Зарезан – закрилникът на лозята. В Ивайловград това е и официалният празник на града и също е посветен на лозята и виното. На този ден в центъра на града се вие весело българско хоро, пеят се песни и се лее сладко червено ивайловградско вино. Кукерско шествие, предвождано от Трифон Зарезан, отвежда народа до лозята за ритуала „Зарязване“.

Кукеровден в Ивайловград един от най-големите празници за жителите на квартал „Лъджата“ в Ивайловград. Празнува се всяка година в края на зимата и началото на пролетта на Сирни Заговезни. Същността на празника е да се прогонят злите духове и болестите от къщите и стопанствата на хората, да се пожелае здраве и плодородие за цялото село. Кукерите се обличат с различни маски и играят ролите на младоженци, стражари, животни, дяволи и др. В Ивайловград главен персонаж е „Беят“, от чийто дом рано сутринта започва кукерското шествие. Кукерите са от състав към читалище „Пробуда“ в квартал „Лъджа“, който редовно участва на международния кукерски фестивал, провеждащ се на всеки 2 години в Перник.

Фолклор и традиции в Източните Родопи

Златоград
Тахан
Долно луково
Пътят на хляба